Когато купихме нашата първа ветроходна яхта „Желязната Лейди“ вече бях на седем години. Спомням си едно от първите ни плавания – аз застанах най-отпред – на носа на яхтата и гледайки необятното синьо море си казах, че независимо от факта, че живота ми е в града, сърцето ми е в морето. Знаех, че изпитвам любов, да, любов към морето, към вятъра, към ветроходството.

Сега вече не съм дете, но продължавам да стоя зад тези си думи още по-категорично.

Любовта ми към морето и ветроходството се превърна в яхтмания постепенно, през всичките лета, през които всеки ден прекарвах на „Желязната Лейди“.

В началото само щъках по нея като фурия, разнасяйки храни и напитки за нас и за гостите ни, забавлявайки хората около мен с детските си „компетентни” изказвания по всички въпроси. Слушах как си говорят големите капитани със специални и странни морски термини. Учех се да връзвам морски възли, като старателно наблюдавах всеки път повтарящите се многократно движения. Гледах как работят в екип всички от екипажа – капитаните Пламен Минков и Коста Костадинов и брат ми Минко Минков – тогава още единадесет годишен юнга. Попивах всеки един момент, запомнях всяко движение и всяка команда. Тези хора ме научиха на ветроходство.

Растейки започнах да получавам повече работа – от чистене и подреждане на яхтата до дърпане на шкотите и управление на щурвала. Познавах всяко ъгълче на „Желязната Лейди“ и можех да държа курса без никакво отклонение, защото усещах всяка вълна, всеки полъх, всяко капризно желание за движение на яхтата.

Днес най-много се гордея с уменията си да участвам наравно с мъжете при изпълнение на командите на капитана.

В момента на команда „тръгваме” всички сме на борд, знаейки своята роля. Първо отшвартоване (отвързване) на важетата, освобождаване от котва и потегляне, после прибиране на кранци и със затаен дъх очакваме да излезем от пристанището, за да чуем командата „вдигаме“. Всеки от екипажа си знае мястото за вдигане на платната. С брат ми се разбираме само с поглед. Накрая капитана изгася мотора и сърцата ни се изпълват с върховно удоволствие, с любов, с маняшката любов към природата, към морето, към ветроходството.

Обожавам всяка секунда от този рутинен процес, който и до ден днешен е същият, независимо коя е яхтата. Екипажът ни се разрастна и на различните плавания сме различни моряци и капитани.

Аз обичам да съм моряк, обичам да дърпам въжетата, да нагласявам правилно платната, да правя повороти, да оправям и да връзвам въжета и естественно да карам яхтата. Да бъдеш командван единствено от стихията на вятъра и морето, да се движиш по усет – това чувство е уникално и единственно по рода си.

Един мъдър, много скъп за мен човек ме научи на един стих, с който мога да опиша тази моя любов:

„Небето, морето, сърцето,

три думи, три гатанки тайни.

Сърцето, морето, небето,

три свята, три бездни безкрайни.”