Един ден, когато бях студент и получих възможността да се запиша на капитански курс и курс по ветроходство в местния яхтклуб, тогава разбрах, че връщане назад няма.
Аз бях там – сред моряците, сред яхтсмените. Слушах разказите им за страховити морски приключения, за бури, за ветрове, за платна, за шкоти, шегели, щагове, фордевинд, бейдевинд и … Те сякаш си говореха на някакъв чужд език. Думите им бяха сякаш специална кодировка, с която са запечатили дълбоко в сърцето си всяко вълнуващо преживяване. И аз бях там, бях един от тях.
Тогава разбрах, че съм ветроходен яхтманиак. Щях да стана един от тях. Аз исках да стана ветроходец.
Тези мъже ми показаха какво означава да си ветроходец. Това не са само технически умения да управляваш плавателен съд. Не, това е много повече. Те ме научиха на това и до ден днешен ме учат.
Сега и аз имам възможността да помагам на другите да „лекуват” манията си и да сбъдват мечтите си.

След онова лято, когато се учех, си помислих – „Ето сега и аз вече мога да съм ветроходец“ – и не мирясах докато не успях да стана такъв.
Първа стъпка – станах горд собственик на най-голямата надуваема лодка, купена от магазин „Бързаков”  (За тези които не знаят, това бе най-популярната и единствена верига от магазини за детски стоки в началото на новото хилядолетие).
Две години по-късно манията ми ме тласна да стана горд собственик на ветроходна яхта – самоделен „Лазер”, направен от ентусиасти в Асеновград. Докато плавах с него натрупах много „мокър”, но много полезен опит във ветроходството. Усещането на него е прекрасно, но не може да е споделено със семейството и приятелите – създава индивидуално удоволствие.
Затова започнах да търся „нашата” яхта, нашата семейна яхта и моя мечта.
И когато година по-късно вече притежавах „Желязната Лейди”, разбрах колко голяма е силата на общата положителна енергия – събрана от помощта и обичта на всички, които ме подкрепиха и ми помогнаха да материализирам моята мечта – моето семейство, приятели, вдъхновители и поддръжници на моята маняшка страст.
„Желязната Лейди” беше 12 м. самоделен Van De Stadt, правен през 1990 г. за презокеанско плаване от Фильо – овековечен от Вовата (Владимир Христов) в неговата книга „Далаверите на един водолей”, Изд. Интер Бизнес Прес.
На „Желязната Лейди” в продължение на 10 години, докато се „лекувах” от манията си, пораснаха моите деца, научиха се на труд, отговорност и дисциплина – и те станаха яхтманиаци. Направихме първото си далечно плаване през Босфора и Дарданелите. Преживяхме първата страшна буря в открито море. Учехме се от грешките си и ставахме все по-добри и по-шастливи.
В световното морското общество витае най-популярната максима, че всеки собственик на лодка има два щастливи мига – единия, когато купи лодката и другия, когато успее да я продаде.
Когато изцяло реновирахме „Желязната Лейди”, реших, че е време да проверя колко щастлив е и втория момент на корабособственика.
Продадох Желязната Лейди през 2015-та година. Тогава разбрах, че максимата не е съвсем точна – този миг не беше толкова щастлив, колкото първия. От раздялата в сърцето остава празнота, като от загубата на любима. Поне с мен беше така!
Опитвах се да я запълвам, като търсех следващата си яхта в безсънните нощи сърфиране из яхтените сайтове в интернет, с ходенето на яхтени изложения и чартърни плавания.
Така в края на 2017 година, пак с помощта на приятели, отново успяхме да изпитаме първия миг на щастие, придобивайки „КОНДОР” – прекрасна яхта с уникално вътрешно разпределение и характеристики.

За мен щастието е в семейството, приятелите и плаването. През зимата се опитвам да замествам плаването с игра на тенис на корт, но не е същото. По-скоро плановете за следващите плавания са тези, които тогава карат времето да минава по-бързо и по-приятно.
Благодарен съм и съм щастлив, че имам такова семейство и приятели, които приемат моята яхтмания, не се сърдят, че съм ги заразил с нея и с които заедно се опитваме да я „лекуваме”.

С появата на „КОНДОР“ реших, че е време да се съберем под един покрив, под покрива на клуб „ЯХТМАНИЯ“ ние –
• маниаците по ветроходство,
• онези, които живеят с ветроходството в сърцата си,
• за които ветроходството е част от живота им или си мечтаят да стане,
• тези, които притежават собствена яхта или не,
• Особено тези, които не са успели да имат своя яхта, но мило и драго дават да са на борда на някоя яхта, ей така просто през лятото да има с кого и на какво да шпорят вълните, да пресичат ветровете, да дръпнат шкотите, да хванат щурвала,
а вечерта да се съберем всички около масата, да се лее бира и вино, да пеем песни и после да притихнем в тъмното – там под звездите, само ние и тишината и плискането на вълните.

Моето мото и мотото на клуб „ЯХТМАНИЯ“ е:

МЕЧТАЙ – ИНВЕСТИРАЙ – УСПЯВАЙ