Димитър Георгиев

Собственик на катамаран „HOBIE CAT” и Помощник шкипер на „КОНДОР” – DUFOUR GIB SEA – 51

Морето ме кара да мечтая.
Вятърът ме прави щастлив.
Слънцето ме зарежда с енергия.

Моята история

Когато се понеса по вълните и вятърът надуе платната в миг сякаш изчезват всички проблеми породени от динамичния живот в големия град.

От малък още, заставайки на морския бряг, вперил поглед в хоризонта наблюдавах със захлас преминаващите рибарски лодки, всяка поела в неизвестна посока за мен и големите кораби прокрадващи се далеч в необятната морска шир. Яхти с шарени платна стремглаво се надпреварваха с вятъра, а рибарските кораби прибиращи се към пристанището бяха съпроводени от ято гларуси. Представях си как и аз съм някъде там в морето зад щурвала на някоя лодка.

Като всяка мечта, трябва да мине време, силно да я искаш и тя неминуемо се случва! Помня първите си плавания с един самоделен катамаран, с който кръстосвахме залива на Черноморец. Макар и твърде бавен, но с червени платна гордо се поклащаше по вълните. Следващото лято вече с по-добър катамаран преплавахме разтоянието от Слънчев бряг до къмпинг „Градина” и обратно. Почувствах вятъра в платната. Хареса ми чувството да се огледаш – около теб синя вода, слънцето блещука по вълните, някъде в далечината се вижда брега. Движиш се с вятъра, наслаждаваш се на спокойствието, тишината …!

А бе много е хубаво на морето!

След време имах щастието да се кача и на по-гляма ветроходна яхта, да обикалям нови места. Да плавам в различни морета, откривайки за мен нови заливи и острови. Плавайки по курса на известни мореплаватели, задвижван може би от същия вятър, същия устрем за нови морета и океани.

Като се замисля за всичко това, сърцето ми трепва, усещам вятъра в косите, очите ми търсят морската шир, чувам плискането на вълните. Това, може би е магията, която ме привлича постоянно към морето.